Кратка история
2010-12-22 14:24:51

Исторически икономиката на Еквадор е била съсредоточила дейността си в земеделския сектор и специално в износа на няколко стоки за широко потребление: какао, кафе и банани. Промишленият отрасъл е бил предимно насочен към обслужване на вътрешния пазар.

В началото на 70-те години обаче откриването на големи петролни залежи в Амазонския регион предизвиква икономически растеж, подобрява стандарта на живот и превръща икономиката на Еквадор от земеделска, подчинена на износа на земеделски стоки, в такава, която разчита на износа на петрол. През 1973 година износът на петрол се изкачва на първо място и до 80-те години донася около половината приходи от износа на държавата. Този „разцвет” на петрола е съпроводен и от рязко покачване на правителствените разходи и работна заетост, които се финансират главно от петролните постъпления и външните заеми.

След периода на икономически просперитет, предизвикан от изобилието на петрол, Еквадор претърпява забавяне на икономическия растеж, което представлява заплаха за процеса на икономическо развитие. През 80-те години икономиката на Еквадор е изложена на редица сътресения: кризата с външния дълг, която засяга всички развиващи се страни през този период; резкия спад на световните цени на петрола през 1986, който понижава приходите от петрол наполовина; и земетресението от 1987 година, което нанася щети на голяма отсечка от главния петролопровод на Еквадор, което налага преустановяването за няколко месеца на снабдяването със суров петрол за рафиниране.

В края на 80-те години правителството приема политика за либерализиране и разнообразяване на икономиката с цел да се смекчат бъдещите негативни последици предизвикани от спада в цената на един единствен продукт. Увеличаването на износните цени на петрола позволява на Еквадор да се възстанови частично. От 1988 до 1992 година, във връзка с увеличаването на износните цени на нефта и съкращаването на правителствените разходи при реални условия, правителсвото на Еквадор предприе ма мерки за стабилизиране на икономиката. Въпреки водената от правителството политика, инфлацията нараства бързо, достигайки средно ниво от 59,7% годишно.

През 1992 година правителството приема План за Макроикономическа Стабилизация, подпомогнат от Международния Валутен Фонд. Инфлацията намалява от 60,2 % през 1992 до 31 % през 1993 и 25,4 % през 1994, международните резервни фондове нарастват от ниските 224 милиона щатски долара през август 1992 до 1,2 милиарда щатски долара през декември 1993 и 1,7 милиарда щатски долара през декември 1994. Дефицита на укрепения нефинансов публичен сектор намалява от 1,2 % от Брутния Вътрешен Продукт за 1992 до 0,1 % за 1993 и 0,2 % за 1994, а Брутният Вътрешен Продукт нараства с 2 % през 1993 и 4,3 % през 1994.

През 1995 година се забелязват няколко неблагоприятни ситуации, в това число военният конфликт с Перу, по-известен като конфликта Сенепа (Cenepa Conflict), оставката на вицепрезидента, който има огромно влияние в икономическите дела, както и енергийната криза причинена от недостига на валежи в зоната за произвеждане на хидроелектрическа енергия- всичко това изглежда като заговор срещу усилията на Еквадор да се стабилизира.

През 1996 година популисткият лидер Абдула Букарам (Abdalá Bucaram) е избран за президент. Неговото правителство обявява „План на Преобразуването”, който е разгласен като решение за справяне с инфлацията и за поправяне на макроикономическия дисбаланс. Необикновеният план и неговата нестандартност му печели голямо обществено внимание, но също така е и причина за няколко сблъсъка с Конгреса и с профсъюзните и бизнес организации. През февруари 1997 Конгресът сваля от пост Букарам и назначава за временен презедент Фабиан Аларкон (Fabián Alarcón).

През 1998 година Джамил Махуад (Jamil Mahuad) е избран за президент. През октомври 1998 Бразилските Споразуменията за Мир са подписани с Перу и с това се слага край на една от най-дългите териториални спорове на континента.

Слабото представяне на икономиката през 1997 и 1998 достига най-високата си точка с тежка икономическа и финансова криза през 1999. Най-неприятната икономическа криза в историята на Еквадор е резултат от силно експанзивна валутна политика, съчетана с неустойчив фискален дефицит и утежнена от негативния контекст. През 1997 година климатичното явление Ел Ниньо (El Nińo) унищожава голяма част от инфраструктурата, значително падат международните цени на нефта, нововъзникналите международни пазари са разклатени през 1997 и 1998. През 1999 година Брутният Вътрешен Продукт се съкращава с 7,3 %, задължителната ваканция за банкерството и замръзяването на депозитите довеждат до влагането на 60 % от банковите активи в управлението на държавата, годишната инфлация достига 60,7 %, а националната валута се срива с обезценяване от 196,6 %. През януари 2000 година е взето решение да се въведе Щатския долар, който да замени местната валута и това се взима като драстична мярка за избягване на хиперинфлация и за спиране на бързото обезценяване на местното сукре (sucre); последвалите протести довеждат до отстраняването на президента Махуад и вицепрезидентът Густаво Набоа (Gustavo Naboa) наследява президентския пост според Конституционното постановление.

 Президентът Набоа ратифицира и осъществява Доларизацията, започва преговори с Международния Валутен Фонд и провежда редица реформи, които трансформират нацията на основата на продуктивност, конкурентност, прозрачност и демокрация.

 В сегашни дни президент Гутиерес (Gutierrez) продължава да държи под сериозен контрол променливите величини на икономиката и в резултат на това до средата на 2004 година Еквадор е с най-ниския процент на инфлация в историята си (2,8 %).