Наши дни
2011-01-20 11:18:25

През 60те години чуждестранни компании започват да развиват нефтените ресурси в района на Амазонка в Еквадор, като това донесло икономически просперитет на страната през 1970г като Еквадор става основен износител на нефт. През 1972г. Военен националистически строй взима властта. На проведен през 1978г референдум, хората на Еквадор гласуват за нова конституция и през 1979г. Еквадор си връща демократичното управление. Хайме Ролдос от популистическата партия( Concentracion de Fuerzas Populares) е избран същата година, но през 1981г умира в самолетна катастрофа в южната провинция Лоха(Loja). Неговият конституционен наследник Освалдо Урладо(Oswaldo Hurlado) от християндемократите (Democracia Popular) останал на президентския пост до 1984.

 

През август 1984 Леон Фебрес Кордеро( Leon Febres Cordero) от партията на социалхристияните ( Social Cristiano) поел президентския пост. По време на неговото управление, Фебрес Кордеро въвел политика на свободния пазар. През 1988г Родриго Борха ( Rodrigo Borja) от социалдемократите ( Izquierda Democratica) е избран за президент. Сиксто Дюран Байен ( Sixto Duran Ballen), бивш социалхристиянин и основател на Обединената Република, наследява Борха за периода от 1992 до 1996.През август 1996, Абдала Букарам(Abdala Bucaram) от популистическата партия (Partito Roldosista Ecuatoriano) поел президенството, но през февруари 1997 всеобща стачка, която се превърнала в национален протест на мнозинството от секторите, освобождава г-н Букарам с обвинения за некомпетентно управление и корупция. На негово място конгресът избира президентът на конгреса г-н Фабиан Аларкон Рибера( Mr. Fabian Alarcon Ribera) за временен презедент на Еквадор за период от 18 месеца. Хората от Еквадор подтвърждават тези решения на национален референдум състоял се през май 1997.

 

На изборите през 1998г е избран г-н Хамил Махуд Уилт( Mr. Jamil Mahuad Wilt) от политическата партия „Democracia Popular”. На 21 януари 2000г., след няколкодневен протест на местни групи и търговския съюз, противопоставящи се на икономическата политика на президента Махуд, който достига до неуспешен опит за държавен преврат, президентът Махуд напуска правителствената резиденция, а вицепрезидентът Густаво Нобоа Бехарано( Gustavo Noboa Bejarano) поема президентството на следващия ден-22 януари. Няколко часа по-късно, Конгресът учудващо гласува, за да обяви президентското място за свободно, а г-н Нобоа за новият президент на Еквадор до края на мандата на г-н Махуд през януари 2003.

 

Луцио Гутиерес Борбуа( Lucio Gutierres Borbua) спечелва президентските избори през ноември 2002. На 15 януари 2003г в деня на встъпване в длъжност на новото правителство, президентът Гутиерес изразил своето желание да работи за едно единно общество, като елиминира корупцията и изкорени бедността.