От независимостта до средата на ХХ век
2011-01-20 11:04:11

На 10 август 1809г., В Кито се основава първата самоуправляваща се Хунта сред испанските колонии в Америка. Гуакил( Guayaquil) заявява своята независимост на 9 октомври 1820. Антонио Хосе де Сукре( Antonio Jose de Sucre), един от командирите и държавниците на Боливар, води войските си в битки за независимост срещу Испанската Кралска Армия в подножието на издигащият се над столицата вулкан Пичинча. На 24 май 1822г победата най-накрая била осигурена. Еквадор постигнал независимостта си и се присъединил към Велика Колумбия, основана от Симон Боливар, който се отказва от властта си на 27 април 1830. Еквадор, както и останалите страни образуващи Велика Колумбия, се разделят и стават независими Републики.

Първите години на Републиката са белязани от нестабилност и борба за власт, като причина за това е разделението между консерватори и либерали. Земевладелците консерватори в Сиера, повечето от които католици, подкрепяли църквата и подпомагали религиозното обучение за всички, били отдадени на земеделието без да имат много комуникация с външният свят. За сметка на това, повечето от хората на крайбрежието били либерално ориентирани подпомагащи свободното предприемачество, развитието на селскостопанския износ и търговия и били по-малко повлияни от църквата.

 

Три видни президента сформират политиката през 19 век. Първият президент на Еквадор е Генерал Хуан Хосе Флорес, роден във Венецуела, герой от войните за независимост и свързан с аристократичната класа на Кито. Вторият президент е Габриел Гарсия Морено, който укрепил държавата, извършил много обществено полезни дела и дал началото на дълъг период на консерватизъм с подкрепата на католическата църква до 1895г, когато третия президент Генервол Елой Алфаро Делгадо повел либералната революция, която намалила властта на духовенството и процъфтяла епоха на капиталистическото развитие.

 

В края на ХIХ и първата четвърт на ХХ век държавата процъфтявала икономически благодарение на засиления износ на кокос, който помогнал за подобряването и стабилизирането на държавното управление. Политическа нестабилност доминирала през 30те и 40те години. През 1941г. Еквадор е завладян от Перу и загубва по-голямата част от Амазонската си територия. След края на Втората Световна война икономиката на Еквадор се съживява благодарение на износа на банани. Последвали времена на мир и благополучие между 1948 и 1960г с трима свободно избрани президенти,които завършили пълния си мандат. Ключова фигура през тези години е петкратният президент Хосе Мария Веласко Ибара.